Мотиви по Наказателно дело 336/2014г.

Мотиви към присъда №279/17.10.2014 г., постановена по нохд № 336/2014 г. по описа на РРС.

С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение против Г.Й.Г. ***1, с, ЕГН **********, за това че на 15.09.2013г. за времето от 20:00 до 20:30 часа при неустановен с точност час, в гр.Радомир в питейно заведение „Орехчето”, по хулигански подбуди, чрез нанесени удари с юмруци в областта на лицето причинил на Д.Л.В., с ЕГН **********,***»Земеделска» №13 лека телесна повреда изразена в повърхностно разкъсно-контузно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясна вежда довела до страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс.

Със същия обвинителен акт ,районната прокуратура е повдигнала обвинение против П.В. ***, с ЕГН ********** за това , че на 15.09.2013г. около 21:00 часа, в гр.Радомир пред питейно заведение „Орехчето”, чрез нанесени удари с юмруци в областта на лицето и по главата причинил на М.М.В., с ЕГН **********,***, средна телесна повреда изразена в: линейно счупване на черепа в дясно слепоочно – теменно, счупване на дъгата на дясната яблъчна кост в областта към залавното място й място към слепоочната кост, счупване на предната и външната стена на десния максиларен синус, като лицевата травма е довела до затруднено дъвчене, хранене, поради което същата в комплекс следва да се приравни към медикобиологичния признак счупване на челюст – престъпление по чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.1 от НК, както и за това , че на 15.09.2013г. около 21:00 часа, в гр.Радомир пред питейно заведение „Орехчето” се заканил с убийство с думите „Ако те видя още един път с А., ще те утепам!” и „Ще те пратя на оня свят!” на М.М.В., с ЕГН **********,*** и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 пр.1, вр. чл.144 ал.1 от НК .

Представителят на Районна прокуратура гр.Радомир поддържа обвиненията, така както са повдигнати срещу двамата подсъдими като по отношение на подсъдимия Г. моли да бъде признат за виновен по обвинението за извършено деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс като съда приложи разпоредбата на чл.78а от НК и освободи същия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание „глоба“ около средния предвиден от законодателя размер.По отношение на повдигнатите срещу подсъдимия Г. обвинения представителя на държавното обвинение моли съда да го признае за виновен и по двете като и за двете инкриминирани деяния , а именно по чл.129, ал.2 вр. чл.129, ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 пр.1, вр. чл.144 ал.1 от НК му наложи за всяко едно от тях наказание по шест месеца „ лишаване от свобода „ като отложи на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същите за срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила.

Адвокат-защитника на подсъдимия Г.Г. адв. З. пледира за невиновност на своя подзащитен като сочи, че не е доказано в хода на съдебното следствие ,че същият е извършител на инкриминираното деяние, за което е предаден на съд.Алтернативно адвокат-защитника пледира съда да освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи наказание „Глоба“ под предвидения в закона минимум.

Адвокат-защитника на подсъдимия Г. адв.А. пледира неговия подзащитен да бъде оправдан изцяло по двете му повдигнати от Районна прокуратура гр.Радомир обвинения.По отношение на първото обвинение за извършено от Г. престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК адв.А. пледира ,че същото не е доказано от държавното обвинение с никакви доказателства ,на второ място оспорва изготвената съдебно-медицинска експертиза относно характера на увреждането на пострадалия М.М.В. като твърди, че причинената телесна повреда е лека такава и следва да бъде преследван неговия доверител по частен път, с частна тъжба, като моли съда да прекрати наказателното производство в тази част.Относно обвинението срещу Г. по чл.144 ал.3 пр.1, вр. чл.144 ал.1 от НК адв.А. моли съда да го оправдае изцяло по същото като развива подробни доводи относно липсата на преки доказателства събрани в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие доказващи авторството на деянието.

Подсъдимия Г.Г. в хода на съдебното следствие дава обяснение и моли съда за справедливост.

Подсъдимия Г. в хода на съдебното следствие дава обяснение за инцидента като заявява ,че не се признава за виновен и моли съда за справедливост

Радомирският районен съд след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:

На инкриминираната дата , а именно 15.09.2013 г. около 20:00 – 20:30 часа в питейно заведение „Орехчето” находящо се в гр. Радомир, ж.к. „Арката” се намирали пострадалия Д.Л.В., свидетелката А.В.П. и пострадалия М.М.В.,както и свидетеля Д.А.Д.. В заведението се намирала и свидетелката Е.Д.Б., която била барманка в същото. В посочения период от време в заведението влязъл подсъдимия Г.Й.Г./ по прякор „Шогуна”/ заедно с неговия приятел свидетеля В.Г.В.. Подсъдимия Г. без конкретна и видима причина и повод нервно отишъл влизайки в заведението до масата на пострадалия Д.В. като започнал да го обижда и да го кара да излязат пред заведението и „да се разберат“.Пострадалия Д.В. отказал да излезе от заведението като обяснил на Г. че не желае да има с него нищо общо, при което подсъдимия Г. в присъствието на свидетелите Е.Б. ,Д.Д. , А.П. и М.М. в заведението ударил с юмрук по лицето пострадалия Д.В., като му причинил лека телесна повреда изразена в повърхностно разкъсно-контузно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясна вежда довела до страдание. Пострадалия Д. В. веднага потърсил медицинска помощ и след това отишъл да депозира жалба в РУП – Радомир.

Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства –показанията на пострадалия Д.В. ,св.А.П., св.Е.Б. ,св.М.М. и св.Д.Д. ,дадени в хода на съдебното следствие напълно си кореспондират и припокриват относно мястото на деянието, начина на извършването му от подсъдимия .Всички свидетели заявяват ,че на инкриминираната дата в заведение „Орехчето“в жк.Арката, в гр.Радомир са се намирали на една маса с пострадалия Д.В. и са видели как вечерта около 20.00-20.30 часа е влязъл подсъдимия Г. и без каквато и да било причина или предизвикване от страна на пострадалия Д.В. агресивно го е нападнал и го е ударил в лицето като в резултат на това му е причинил нараняване като му е разцепил дясната вежда от която е потекло кръв.Пострадалия Д.В. казва: „...тъкмо седнах и няма и пет минути отнякъде се появи Г. по прякор „Шогуна“ с В. и ми каза да излезна , казах му, че нямам нищо общо с него и за какво да излизам ,.....той почна да говори ... . и ме удари по дясната вежда .. при удара веждата ми се разцепи и започна да тече кръв.Г. и В. директно дойдоха при мен да се разправят „.Свидетелят М.М. заявява: „По никакъв начин нашата компания не е провокирала подсъдимите, с някакви нападки ,от нашата компания никой не е удрял подсъдимите .Г. по прякор „Шугуна“ ,който присъства в залата като подсъдим и Владислав /В./дойдоха в кафе-аперитив „Орехчето“...Владислав застана зад гърба на Д., а Г. искаше да го изкарва навън Д. да се разправят нещо, заплашваше го.Д. отказа да излезе и Г. го удари с юмрук в слепоочието.На Д. му потече кръв.“ Свидетелката А.П. заявява:“...Дойде Г. Г. с В. каза на Д. да излезе навънка да се разберат.Д. му каза,че няма какво да се разбират ...Г. удари Д. през лицето го удари, с юмрук, но втория път му разцепи веждата.Д. седеше на стола, след това те си тръгнаха ,Г. и В. си тръгнаха...“:Свидетелката Е.Б. заявява:“ Г. го извика навън да излезе Д. не пожела .Г. удари Д. в лицето с обратното на дланта ,веднъж го удари .Д. си остана на стола .Имаше кръв по лицето на Д. ,след удара аз му дадох салфетка да се избърше“.Всички свидетели ,които са очевидци на инцидента са категорични ,че подсъдимия Г. без конкретна причина или провокиране от страна на пострадалия Д.В. е влязъл в заведението със свидетеля В.В.Г. и го е нападнал, и го е ударил в лицето вследствие ,на което пострадалия В. е получил разцепване на веждата . Дори и свидетеля Д.Д. ,който в хода на съдебното следствие твърди ,че не е видял инцидент и чиито показания поради противоречие с тези дадени на досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в с.з. на 13.10.2014 година по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК заявява, че подсъдимия Г. без конкретна причина е нападнал пострадалия В..Същия свидетелв показанията си записани на л.32 от досъдебното производство заявява : „Г. отиде при Д. и го прикани да излезне навън да се разберат....но свидетелят продължава: „реших да си тръгна и да не се забърквам в скандала“.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза.Вещото лице д-р Ч. и дава заключение,че на пострадалия Д.Л. В. е причинено увреждане – „повърхностно –контузно нараняване с подлежащ оток на меките тъкани в областта на дясната вежда.“В.лице дава заключение ,че това травматично увреждане е причинило на пострадалия страдание и описаното травматично увреждане е получено по механизма на действие на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по начин и време ,както се съобщава от пострадалия , а именно в резултат на нанесен побой- удар с юмрук ,като възстановителния период ще продължи около две седмици.

Съдът не дава вяра на показанията на свид.В.В.Г., че подсъдимия Г.Г. не е удрял пострадалия Д.В., а само го е блъснал.Показанията на този свидетел стоят изолирано и са в противоречие на останалия събран по делото доказателствен материал.Те само и единствено подкрепят защитната теза на подсъдимия Г. ,че не е извършил инкриминираното деяние.Показанията на свидетеля В.Г. по никакъв начин не биха могли да опровергаят безспорно доказаната фактическа обстановка от останалите свидетели по делото касателно обстоятелството,че подсъдимия Г.Г. е ударил пострадалия Д.В. и му е причинил увреждането описано от в.лице д-р Ч. .

Относно доводите на адвокат-защитника на подсъдимия Г. , че не е доказано ,че неговия подзащитен е извършил инкирминираното деяние, то съдът намира,същите за правнонеаргументирани и недоказани.Събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин доказват ,че подсъдимия Г. от обективна и субективна страна е извършил инкриминираното деяние, за което е предаден на съд ,а именно по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 , вр. чл.130 ал.2 от НК.Правнонеаргументирани са доводите на адв.З. ,че не би могло да се приеме, че неговия подзащитен е извършил деянието по хулигански подбуди.Настоящия състав намира,че е налице с оглед събраните по делото доказателства квалифициращият престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК субективен елемент-хулигански подбуди.Субективната страна на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в предшестващите и последващи събития и действия на подсъдимия.В конкретния случай се установи,че между подсъдимия и пострадалия не е съществувал предшестващ престъпното поведение конфликт.Всички свидетели са категорични ,че с влизането си в заведението подсъдимия Г. е отишъл при пострадалия Д.В.,държал се е нервно и арогантно ,заплашвал го и го е ударил.Действията на подсъдимия Г. по никакъв начин не са били провокирани от пострадалия Д.В. ,който е седял на маса в заведението и е пиел напитка.Това нанасяне на удар в лицето на пострадалия без да бъде провокирано от него и на публично място, каквото е заведение „Орехчето“ пред посетителите на същото и персонала му ,сочат на желание от страна на подсъдимия Г. да демонстрира неуважение към човешката личност и нейната телесна неприкосновеност и да заяви едно крайно пренебрежение към установения ред и спокойствие в обществото.Обстоятелството ,че познат на подсъдимия Г. предходната вечер му е съобщил ,че докато не си е бил в къщи пред неговия блок е стоял пострадалия Д.В. и му се е заканвал с огнестрелно оръжие , с нищо не променя горните правни доводи на съда и не изключва хулиганския мотив при извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия Г..Освен от обясненията на двамата подсъдими Г. и Г. никакви други доказателства по делото не бяха събрани установяващи обстоятелствата ,че предходната вечер пострадалия се е заканвал на подсъдимия.

Предвид гореизложеното по повод повдигнатото на подсъдимия Г.Г. обвинение съдът намери ,че с деянието си подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 от НК във вр. с чл.130 ал.2 от НК и го призна за виновен по така повдигнатото обвинение, като на основание чл.78а от НК ,предвид чистото му съдебно минало /реабилитиран по право съгл. чл.86а от НК/ ,че на същия не му е налагано административно наказание по реда на раздел ІV на глава 8 от НК ,от деянието не са причинени имуществени вреди и за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание „Глоба „ в размер на 1 200 лева.

Касателно обвиненията повдигнати срещу подсъдимия П.В.Г. съдът констатира следното:

От фактическа страна:

На 15.09.2013 г. около 21:00 часа в питейното заведение „Орехчето” в гр.Радомир влязъл пострадалия М.М.В. придружаван от свидетелката А.В.П., като по същото време в заведението дошла и свидетелката В.А.Р. - майка на св.А.П.. В заведението по-късно дошли и подсъдимия Г.Й.Г. ,подсъдимия П.В.Г., свидетеля В.Г.В. и свидетеля М.Е.В.. Подсъдимия Г. попитал пострадалия М.М.В., защо е подавал жалби срещу него за нанесения преди минути побой на Д.В..Пострадалия М.М. му отговорил , че той не е депозирал жалба, но това не успокоило агресивното поведение на подсъдимия Г., който се замерил с празна чаша и ударил в гърба пострадалия М. и му зашлевил шамар, след което тръгнал да го удря с дървен стол, но не успял да му нанесе удар,тъй като бил възпрян. Пострадалия М.В. предвид ситуацията решил незабавно да си тръгне от заведението и се насочил към автомобила си, който бил паркиран в непосредствена близост. От заведението си тръгнали и свидетелките В.Р. и А.П., който били бутани и обиждани от подсъдимия Г.. Пострадалия М. се качил в автомобила си, но свидетеля В.В. го настигнал и също се качил в автомобила на предната седалка до него . В автомобила свидетеля В.В. взел от пострадалия М. ключа за моторното превозно средство и затова същият излязъл от шофьорската врата, като непосредствено до автомобила го причакал подсъдимия П.В.Г., който му нанесъл множество удари с юмруци в областта на лицето и по главата, като причинил на М.М.В., средна телесна повреда изразена в - линейно счупване на черепа в дясно слепоочно – теменно, счупване на дъгата на дясната яблъчна кост в областта към залавното място й място към слепоочната кост, счупване на предната и външната стена на десния максиларен синус, като лицевата травма е довела до затруднено дъвчене, хранене, поради което същата в комплекс следва да се приравни към медикобиологичния признак счупване на челюст. В това време бягайки от местопроизшествието свидетелките В.Р. и А.П., чували виковете, а пострадалия М.М.В., който в това време бил бит от подсъдимия до автомобила си паркиран пред питейното заведение „Орехчето”.Виковете на пострадалия В. били чути и от свидетелката Е.Б.-барманката на заведението ,която се намирала вътре в него.След побоя М. незабавно потърсил медицинска помощ и сигнализирал органите на ред за това, че е пострадал от престъпно деяние.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Г. ,че само е блъснал пострадалия на колата и ,че не му е нанасял удари същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал , същите стоят изолирано и представляват негова защитна теза.Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите В.Г. и М.Е. , относно инцидента ,тъй като съществуват вътрешни противоречия между тях и обясненията на подсъдимите относно фактическата обстановка ,което сочи, че същите са само и единствено в услуга на защитната теза на подсъдимия Г..Свидетелят М.Е. отговаря уклончиво ,без да дава конкретни подробности и описание на фактическата обстановка , независимо ,че е бил очевидец на същата и в непосредствена близост ,като казва:“М. и П. нещо се сдърпаха.П. блъсна М. и му каза да изчезва „,като не дава обяснения по какъв начин го е блъснал.Свидетелят В.Г. пък от своя страна заявява,“П. блъсна М. вътре в колата и му каза да тръгва ....непосредствено след П. вървях и аз...Впоследствие разбирам от П. ,че му е вадил пистолет .Аз съм бил отзад зад П. на 5-6 крачки.“Самият пък подсъдим П. Г. в обясненията си заявява:,“М. стоеше до вратата на неговата кола и държеше пистолет казах му да се маха от тука и го блъснах на колата ,подсъдимия уточнява по нататък в обясненията си :“Вратата на колата беше отворена ,когато го блъснах той се опря на вратата на колата“, докато св.В.Г. от своя страна казва ,че Г. го е блъснал в колата.Освен това подсъдимия Г. заявява, че В./ т.е св.В.Г./ е бил от другата страна на колата ,а не както сочи самият свидетел В.Г. ,че е вървял след подсъдимия Г..Подсъдимия Г. уточнява ,че не знае защо вратата на колата е била отворена. Предвид на това се потвърждава фактическата обстановка описана от самия пострадал, че св.В.Г. е бил от другата страна на колата, че е влезнал в нея, взел е ключовете от пострадалия М. ,което е накарало същия да отвори шофьорската врата и да слезе до автомобила преди да му бъдат нанесени ударите от подсъдимия Г.,което се явява и причина вратата на автомобила да бъде отворена в този момент.Самият подсъдим Г. заявява, че не знае защо е била отворена вратата на автомобила на пострадалия М..Освен това предвид обясненията на подсъдимия Г. се установява също и една противоречива фактическа обстановка относно носенето от пострадалия М. на оръжие към онзи момент,тъй като самия пострадал предвид обстоятелството ,че е с ампутирана дясна ръка е физически невъзможно с една и съща ръка да отвори вратата на автомобила и да държи едновременно с това пистолет в нея.

По делото е назначена и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза.Вещите лица проф. д-р В.Х., ,д-р А.А. и д-р Д.Н. дават заключение, допълнено в с.з. и са категорични ,че на пострадалия М.М.В. вследствие на нанесените му удари му е причинено следното увреждане:изразяващо се в своята морфологична съвкупност ,локализация и тежест реализиращ тежка лицева травма.В.лица дават обяснение в с.з. и в изготвената експертиза ,че яблъчната кост участва в анатомичното изграждане на горната челюст , а същата и слепоочно-теменната кости / в мястото на счупването/ са едно от залавните места на дъвкателната мускулатура, участвуваща в движението на долната челюст и след тази лицева травма е било затруднено дъвченето ,респ.храненето на пострадалия ,поради което същата в комплекс следва да се приравнява към медикобиологичния квалифициращ признак счупване на челюст.В тази връзка съдът не възприема доводите на адвокат-защитника на подсъдимия Г., че причинената телесна повреда не е средна по своя характер, а лека такава.Тази теза на защитата не почива на никакви правни и медицински аргументи, които би могло да опровергаят становището на в.лица по тройната съдебно-медицинска експертиза.Касателно наведения довод на защитата ,че преди процесния инцидент пострадалия М. е имал също инцидент на 07.09.2013г. ,на който отново е пострадал и му е причинена телесна повреда,то видно от материалите от приложената по настоящото дело прокурорска преписка №1463/2013г. на РП гр.Радомир и изготвената съдебно-медицинска експертизав хода на разследването по същата, в.лица са категорични ,че вследствие на инцидента на 07.09.2013г. на М. е причинено следното увреждане:закрита черепно-мозъчна травма –счупване на черепната основа в дясно ,разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата над дясното ухо, длъжина 5 мм.,слабо кървяща и лицева травма-повърхностна разкъсно-контузна рана ,оток и кръвонасядане на долната устна,което увреждане е различно от това причинено на инкриминираната дата 15.09.2013г.

Изложената и установена по категоричен начин в хода на разследването фактическа обстановка сочи на осъществен от подсъдимия П.В.Г. от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.С оглед на това след като съдът го призна за виновен по така повдигнатото обвинение и му наложи наказание „лишаване от свобода „ за срок от осем месеца ,като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила,като намери ,че това наказание напълно би отговорило на целите визирани в разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК .При определяне на наказанието съдът взе предвид и чистото съдебно минало на подсъдимия/ същият е реабилитиран по право/.

Относно повдигнатото обвинение от РП гр.Радомир против подсъдимия П.В.Г.,че е извършил от обективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3 пр.1, вр. чл.144 ал.1 от НК като на 15.09.2013г. около 21:00 часа, в гр.Радомир пред питейно заведение „Орехчето” се е заканил с убийство с думите „Ако те видя още един път с А., ще те утепам!” и „Ще те пратя на оня свят” на М.М.В., с ЕГН **********,*** и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, то съдът призна подсъдимия за невиновен по така повдигнатото му обвинение и го оправда изцяло по същото.По делото на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие освен показанията на пострадалия М., че подсъдимия Г. му е отправял такива закани липсват други доказателства гласни и писмени доказващи п обезспорен начин ,че подсъдимия Г. е извършил инкриминираното деяние по чл.144 ал.3 пр.1 ,вр. чл.144 ал.1 от НК ,поради което и в съответствие със законовата разпоредба на чл.303 ал.1 от НПК , а именно ,че присъдата не може да почива на предположения и чл.304 от НПК съдът го оправда изцяло по повдигнатото обвинение по чл.144 ал.3 пр.1 ,вр. чл.144 ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото и на осн.чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на Радомирския районен съд всеки един от тях сумата от по 330,00 лева направени разноски в хода на съдебното следствие , а по сметка на ОД МВР гр.Перник всеки един от тях сумата от по 495,00 лева направени разноски на досъдебното производство.

Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: