М О Т И В И

към присъда № 43/23.03.2015 г. по НОХ д. № 415/2014 г. на РРС:

С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Р. е повдигнала обвинение срещу В.С.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 15.08.2014 г., около 14,00 ч. на първокласен път „ПП-І-1” /”Е-79”/, километър 301+100 м., с посока от гр.П. към гр.Д., управлявал МПС, л.а. „Ф. Г..”, с рег. № РК .-. ВА /собственост на О. Г. ***/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.57 на хиляда, установено по надлежния ред, с /Протокол за химическа експертиза № ./ 19.08.2014 година на „НТЛ- ЕКД” при ОД на МВР гр.П./- престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, като, на основание чл.59, ал.4 НК, бъде приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Подсъдимият В.С.П. не се признава за виновен.

Защитникът на подсъдимия- адв.В. В., от АК- П., пледира за оправдателна присъда.

При дадената последна дума подсъдимият не е добавил нови обстоятелства по съществото на спора.

Радомирският районен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

На 15.08.2014 г. в дежурната част на ОДМВР бил получен сигнал за настъпило ПТП в района между с.Б., общ.П. и с.С. с., общ.Радомир, км.301. На място била изпратена група, в която бил свидетелят Д.К., на длъжност “младши автоконтрольор“ в група „ПП” към ОДМВР- П.. На място, на „ПП-І-1” /”Е-.”/, километър 301+100 м., с посока от гр.П. към гр.Д., било установено, че л.а „Ф.- Го.- .”, с ДКН № РК . ВА, е излязъл от пътя и се е ударил в мантинелата. Вътре в автомобила бил открит подсъдимият В.П., който седял на лявата предна седалка на автомобила. Предното панорамно стъкло било счупено от ляво, като П. имал кръв по лицето и се оплаквал от болки в гърдите. Тъй като предна лява врата не могла да се отвори, подсъдимият бил изваден от служителите от предната дясна врата. На въпроса дали той е управлявал автомобила, П. отговорил утвърдително. В себе си не носел документи за самоличност и самоличността била установена чрез справка по снетите данни. Лицето било тествано за употреба на алкохол с техническо средство „А.- Д. .“, с рег. № . като скалата отчела съдържание на алкохол в кръвта 2.17 на хиляда. На място дошъл екип на Спешна помощ и било установено, че подсъдимият има счупен нос. Бил трудно подвижен, трудно говорел и се държал неадекватно. Не било открито друго лице в автомобила.

След транспортирането на подсъдимия в ЦСМП- П., му бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в който било отбелязано, че по данни на подсъдимия, на 15.08.2014 г., за времето, от 08.00 ч., до 13.00 ч., е употребил 300- 400 гр. ракия, а като субективни оплаквания е посочил болки в главата. Била взета кръвна проба, като видно от протокол за химическа експертиза № ./19.08.2014 г., на НТЛ- ЕКД при ОДМВР- П., в изпратената за изследване кръвна проба се установило наличие на концентрация на алкохол в кръвта 2.57 на хиляда.

На подсъдимия бил съставен Акт № .15.08.2014 г., на Д.К., на длъжност “младши автоконтрольор“ в група „ПП” към ОДМВР-П., както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ./15.08.2014 г., на Началник група престъпления по пътищата към ОДМВР- Перник, с която, на основание чл.117, т.1, б.б ЗДвП, временно е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Подсъдимият е осъждан за престъпления по чл.297, ал.3, вр. ал.1НК, по чл.339, ал.1 НК, чл.252, ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.63 НК, за които е реабилитиран при условията на чл.88а НК. Два пъти е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, за престъпления по чл.343б, ал.1 НК. Налагани са му многократно административни наказания по ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана от свидетелските показания на Д.К., както и от събраните по БП № ./2014 г., по описа на РУП- Ра. писмени доказателства, а именно: справка за съдимост /л../, протокол за разпит на обвиняем /л../, протоколи за разпит на свидетели /л../, съдебно- химическа експертиза /л./, справка КАТ /л../,АУАН /л../, заповед за прилагане принудителна административна мярка /л../, протокол за медицинско изследване /л.16/.

Горните доказателства не си противоречат и взаимно се допълват.

По делото съдът е допуснал изслушване на съдебно- психиатрична експертиза, със задача на вещото лице да даде отговор на въпроса дали подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Според приетата по делото експертиза, която вещото лице д-р Р.К. е изготвило на базата на анамнестичните данни и материалите по делото, освидетелстваният в много голяма степен на вероятност е бил силно затруднен, а най- вероятно му е било невъзможно да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Според вещото лице, на терена на данните за начална степен на дементен процес с ограничен характер /алкохолна енцефалопатия/ и снижен алкохолен толеранс през последните няколко години, концентрацията на алкохол в кръвта от 2.57 промила е равнозначна на алкохолна интоксикация със загуба на ситуитивен контрол и на спомени за случилото се. От друга страна, според вещото лице, няма налични обективни данни, относно това как се е държал освидетелстваният непосредствено преди и по време на деянието. В експертизата са изложени съображения, свързани с това, че към момента на прегледа освидетелстваният има частичен спомен относно случая и разказът му не е мотивиран от защитно поведение, както и това, че същият трудно се е придвижвал, поради напредналата степен на дископатия и тръгването му на риболов и евентуално шофиране, както подсъдимият споделя, се явяват признаци на невъзможност обективно да преценява и анализира ситуацията, в която е бил.

Приложена е също медицинска документация от МБАЛ“Р.А.“, гр.П., а именно- епикриза от хирургично отделение, лист за преглед на пациент, направление за хоспитализация, искане и резултати от лабораторни изследвания, резултат от обзорно изследване, декларъция и информирано

М О Т И В И

към присъда № ./23.03.2015 г. по НОХ д. № ./2014 г. на РРС, /л.2/:

съгласие за медицински и хирургически процедури. Преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност съдът намира, че към момента на извършване на деянието- 15.08.2014 г., не са били данни за наличие на психическо разстройство. Видно от епикризата, пациентът е постъпил в отделението на 15.08.2014 г. и е изписан на 18.08.2014 г. Според анамнезата, пациентът е приет по спешност в отделението с оплаквания от болки в гърба и кръста, получени в резултат на травма при ПТП, като е докаран от местопроизшествието. Според лекуващия лекар, касае се за мъж на видима възраст, отговаряща на посочената, в добро общо състояние, като следват описания на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие. Предвид тези данни съдът намира, че към момента на извършване на деянието не може да се направи извод, че подсъдимият е действал в състояние на невменяемост по смисъла на чл.33, ал.1 НК, а именно- поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието да не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. За да достигне този извод съдът прецени горните доказателства и по- конкретно това, че вещото лице е изготвило експертизата единствено въз основа на анамнестични данни и се е позовал на обясненията на подсъдимия, че не си спомня нищо, което съответства и със защитната му теза. Видно от цитираната по- горе медицинска документация обаче, не са налице данни за неадекватно поведение на подсъдимия, излизащи извън рамките на алкохолно опиянение, непосредствено след извършване на деянието, което да обоснове наличие на невменяемост.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият с деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, тъй като, на 15.08.2014 г., около 14,00 ч. на първокласен път „ПП-І-1” /”Е-.”/, километър 301+100 м., с посока от гр.П. към гр.Д., управлявал МПС, л.а. „Ф. Г..”, с рег. № РК . ВА /собственост на О. Г. ***/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.57 на хиляда, установено по надлежния ред, с /Протокол за химическа експертиза № ./ 19.08.2014 година на „НТЛ- ЕКД” при ОД на МВР гр.П./.

От обективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние чрез действие- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.57 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им.

Смекчаващи отговорността обстоятелства- влошено здравословно състояние.

Отегчаващи отговорността обстоятелства- изключително високата концентрация на алкохол в кръвта- 2.57 на хиляда, лошите характеристични данни, свързани с минали осъждания, макар и да е реабилитиран и множество наказания по ЗДвП.

Причини за извършване на деянието- несъобразяване с обществените отношения, регулиращи движението по пътищата с МПС, по- конкретно- разпоредбите на ЗДвП.

Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по чл.343б, ал.1, като прецени обществената опасност на деянието и на дееца, данните за неговата личност, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 НК, определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години.

На основание чл.343 г, във вр. с чл. 343 б, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК, съдът лиши подсъдимия В.С.П. от право да управлява МПС за срок от една година.

На основание чл.59, ал.4 НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 19.09.2014 година.

На основание чл.189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия В.С.П. да заплати по сметка на ОДМВР –П.сумата от 30 лв.- направени разноски на фазата на досъдебното производство и по сметка на РРС сумата от 75 лв.- направени разноски на фазата на съдебното следствие.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

Районен съдия: