МОТИВИ към присъда по НОХД № 469/2014 г. по описа на Районен съд - Р.

Р.п. *** е повдигнала обвинение срещу Е.В.М. в това, че на 03.08.2014 г. от апартамент находящ се в гр.Радомир, ул.”Райко Даскалов” № 56, бл.1, вх.А, ап.1, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртване на дървена дъска закована на мястото на стъклото на прозореца на входната врата на балкона/ отнел противозаконно чужди движими вещи – 6 бр. чинии за хранене от алпака на обща стойност 18.00 лева, представляващи 0.05 пъти МРЗ към момента на извършване на деянието- м.08.2014 г.,от владението на собственика им К.Г.В. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК /споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което ме е наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/ и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК /по нохд № 1839/2009 г. на Районен съд гр. Дупница, в сила от 12.05.2010 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца и Споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/ - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК

След приключване на съдебното следствие представителят на РП – Радомир поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, малко над предвидения в закона минимум, като на основание чл. 58а от НК го намали с 1/3.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адв. Ц. е изразила съгласие с желанието на подзащитния и делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от ГПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения, адв. Ц. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, наказанието му да бъде определено при наличието на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК

Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 от НПК доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В хода на съдебните прения, поддържа изложеното от защитника му. В последната си дума моли за по-лека присъда.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия Е.В. В., подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното производство – протоколите за разпит на свидетелите К.Г.В., Н. Й. Г., Р. П. П., съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Е. З., съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице доктор А. С. справка за съдимост на подсъдимия, съдът намери за установено следното:

Подсъдимият Е.В.М., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.Радомир. Живее на адрес гр. Дупница, ул.Софроний № 9, като към настоящия момент е с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 985/2014 г. на 01 РУ „Полиция” – Перник, която се изпълнява в Следствен арест гр.Перник. Българин е и е български гражданин. С начално образование е. Не е женен. Не работи. Осъждан е както следва:

1. с присъда по НОХД № 75/2005 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 12.04.2004 г., за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2005 г. Наказанието е изтърпяно но 03.02.2006 г.;

2. по НОХД № 612/2005 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 02.05.2005 г. , за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 18.10.2005 г. Наказанието е изтърпяно на 03.05.2006 г.;

3. по НОХД № 1251/2004 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 13/14.04.2004 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Присъдата е влязла в сила на 02.02.2006 г. Наказанието е изтърпяна 18.07.2012 г.;

4. по НОХД № 289/2006 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 12.04.2005 г., за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 10.05.2007 г.;

5. по НОХД № 134/2008 г. на РС – Радомир за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено на 31.01.2008 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Съдебният акт е влязъл в сила на 12.06.2008 г.;

6. по НОХД № 232/2008 г. на РС – Радомир за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено през периода 26.02-25.03.2008 г., за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 03.10.2008 г.

7. по НОХД № 993/2008 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено през периода 17.01.2008 г. – 30.01.2008 г., за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 04.11.2008 г.;

8. по НОХД № 1839/2009 г. на РС – Дупница за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 25.04.2004 г., за което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 12.05.2010 г.;

9. по НОХД № 635/2012 г. на РС – Радомир за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено на 11/12.10.2012 г., за което му е наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода. Съдебният акт е влязъл в сила на 10.12.2012 г. Наказанието е изтърпяно на 18.12.2013 г.

На 02.08.2014 г. около обяд подсъдимият отишъл пред бл. № 1 на ул. Райко Даскалов в гр. Радомир № 56. Видял, че балконите на първия етаж са ниски и се покачил на балкона на ап. № 1 във вх. А на същия блок, чийто собственик бил пострадалия К.Г.В.. Счупил малкото прозорче на вратата на балкона и през него влязъл в жилището. Огледал вещите и решил по-късно да се върне за да открадне някои от тях, които може да продаде като метален отпадък.

На следващия ден 03.08.2014 г. подсъдимият поканил със себе си десет -годишния си племенник – Р. П.Павлов. Двамата отишли на ул. Райко Даскалов № 56 в гр. Радомир, пред бл. 1, вх. А. Подсъдимият се качил на балкона на апартамент № 1, собствен на К.В.. Видял, че на мястото на счупеното от него предния ден стъкло, била закована дъска. С помощта на физическата си сила изкъртил дъската и проникнал в жилището. Отворил вратата на още един от балконите в жилището, за да може да избяга, ако се върнат собствениците. Огледал спокойно вещите в апартамента. Взел шест броя чини за хранене от алпака. Напуснал жилището отново през балкона, където го чакал свидетеля Р. П.. Двамата отишли в пункт за изкупуване на метали, находящ се в гр. Радомир и подсъдимият продал откраднатите вещи.

Стойността на инкриминираните вещи се установява от съдебно-оценителната експертиза и е 18.00 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и приобщените експертизи. От тях точно и категорично се доказват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Посочените доказателства в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

При така констатираното, настоящият състав намира, че подсъдимият Е.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК. Същият на 03.08.2014 г. от апартамент находящ се в гр.Радомир, ул.”Райко Даскалов” № 56, бл.1, вх.А, ап.1, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртване на дървена дъска закована на мястото на стъклото на прозореца на входната врата на балкона/ отнел противозаконно чужди движими вещи – 6 бр. чинии за хранене от алпака на обща стойност 18.00 лева, представляващи 0.05 пъти МРЗ към момента на извършване на деянието- м.08.2014 г.,от владението на собственика им К.Г.В. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК /споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което ме е наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/ и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК /по нохд № 1839/2009 г. на Районен съд гр. Дупница, в сила от 12.05.2010 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца и Споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/.

Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез прекъсване фактическата власт на собственика – К.Г.В. върху инкриминираните вещи и установяване на своя такава чрез продажбата им на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Радомир.

Деянието е квалифицирано по чл. 195, ал. 1 т. 3 от НПК, тъй като за да си осигури достъп до инкриминираните вещи подсъдимият е изкъртил поставена на вратата дървена дъска, чието предназначение е било ограничаване достъпа до мястото, в което са се намирали.

Деянието на подсъдимия е квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, тъй като го е извършил след като е бил осъден с за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК /споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което ме е наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/ и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК /по нохд № 1839/2009 г. на Районен съд гр. Дупница, в сила от 12.05.2010 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца и Споразумение № 369 от 10.12.2012 г. по нохд № 635/2012 г. на Районен съд гр.Радомир, в сила от 10.12.2012 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца/.

Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Същият са искали настъпването на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Налице е другият субективен елемент – противозаконното присвоително намерение. Субективната страна на деянието се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в предшестващите и последващите същите събития и действията на подсъдимия .

За престъплението по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

При индивидуализация на наказанието съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи прие ниската стойност на инкриминираните вещи, тежкото социално и материално положение на подсъдимия. Същите обосновават налагане на наказание при наличие само на смекчаващи обстоятелства. Съдът счита за неоснователно становището на защитника, че наказанието следва да се определи при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. Посочените такива не са нито многобройни нито се явяват изключителни, за да могат да обосноват прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, особено разгледани на фона на миналата съдимост на подсъдимия. Предвид изложеното съдът прие, че за постигане целите по чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и за осъществяване на личната и генералната превенция в конкретния случай справедливо се явява наказанието от три години лишаване от свобода.

Делото е разгледано при условията на чл. 371, т. 2 от НПК на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, поради което съдът приложи императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и намали така определеното наказание на подсъдимия Е.В.М. с 1/3. Като след извършената редукция му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Подсъдимият не еднократно е изтърпявал наказание лишаване от свобода, поради което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНСЗ съдът постанови наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Перник направените на досъдебното производство разноски в размер на 90.00 лв.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: