М О Т И В И

към присъда № 8/15.01.2015 г. по НОХ д. № 478/2014 г. на РРС:

С обвинителен акт Районна прокуратура– гр.Р. е повдигнала обвинение против Т.Г.С., живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 14.10.2014 г., около 14,00 часа в центъра на с.И., общ.Р., обл.П., нанесъл удар с нож в областта на гръдния кош, с което причинил на Л.К.Ш., с ЕГН:********** ***, средна телесна повреда- нараняване проникващо в гръдната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота /травматичен десностранен пневмоторакс/- престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Представителят на Районната прокуратура подържа така повдигнатото обвинение и по изложените съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание „пробация”, като бъдат определени следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок шест месеца.

Подсъдимият не се признава за виновен, като твърди, че е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана.

Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.10.2014 г., в с.И., общ.Р., около 13.30 ч,. свидетелят и пострадал Л.Ш. се намирал в центъра на селото пред магазин за хранителни стоки и кафе- аперитив, стопанисван от свидетелката К.Ф.Г.. Малко преди 14.00 ч. пред магазина спрял автобус за да зареди стока и свидетелката Г., която първоначално била пред магазина, влязла вътре. В това време покрай магазина минал подсъдимият Т.С.,***, но понастоящем живее при дъщеря си в гр.Р.. Същият бил известен със заядливия си характер. Той спрял при Ш. и започнал да го псува. Казал му и следното: “Майка ти е комунист и ти си комунист“. Ш. му казал да се махне, но в това време подсъдимият, който бил в непосредствена близост до него, извадил сгъваем нож, с който нанесъл прободна рана в областта на гръдния кош, след което се отправил към читалището. Първоначално пострадалият Ш. не усетил нищо, но в последствие видя кръв от дясната страна на фланелката си. Това го ядосало и той настигнал С., повалил го на земята и започнал да го рита, като успял да избие от ръката му и ножа, който подсъдимият все- още държал. Към двамата се приближил свидетелят М.С., който ги разтървал. Ш. седнал на един стол пред заведението, където му била оказана първа помощ от С. и Г., които му дали чиста фланелка и салфетки за спиране на кръвта. Свидетели на случая станали и Л.С. и В.П., които били на спирката и чакали автобуса за гр.Б. д.. Били уведомени полицията и „Спешна помощ“, които своевременно се отзовали на мястото. От РУП- Р. пристигнал екип, в който бил и свидетелят К.Г.. Същият установил нараняванията на Ш., който бил пред магазина и тези на подсъдимия. Последният имал кръв по лицето и продължавал да се държи арогантно. Бил открит и иззет ножът, с който бил нанесен ударът. Пристигналият екип на ФСМП- Радомир, след като извършил преглед и оказал неотложна помощ на Ш., го закарал в МБАЛ „Р.А.“, гр.П., където бил опериран по спешност. В болницата бил откаран и подсъдимият, който също имал наранявания.

По делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, като вещото лице е установило следното: Пострадалият Л.Ш. е получил порезно нараняване в дясната гръдна половина, което увреждане е осъществило критериите медикобиологичния признак нараняване, проникващо в гръдната кухина; травматичен десностранен пневмоторакс. Навлизането на въздух в гръдната кухина е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Описаното нараняване е получено в резултат от действието на предмет /оръжие/, имащ остър връх и режещ /режещи/ ръбове, какъвто е и ножа и отговаря да е получено по начин и време, както се съобщава в материалите по делото, а именно- в резултат на нанесен удар с нож на 14.10.2014 г.

Подсъдимият Т.С. е получил следните увреждания: 1. Счупване на девето и десето ребра, от дясната гръдна половина с разместване фрагментите по дължина, което ще ограничи движенията на снагата за период от време по- голям от дин месец и това увреждане следва да се квалифицира като трайно затруднение на движението на снагата. 2. Счупване на носните кости без разместване на фрагментите. Повърхностна рана в областта на носа. Тези увреждания, според експерта, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На досъдебното производство е назначена биологична експертиза, като същата е дала заключение, че ДНК профилът, определен за човешка кръв по острието на ножа, иззет от подсъдимия, съвпада с профила на Л.Ш.. Изследванията на човешка кръв по острието на сгъваемия нож също произхожда от същия.

Подсъдимият не е осъждан.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Л.Ш., К.Г., Л.С., В.П., М.С. и К.Г., както и от събраните по ДП № ./2014 г., по описа на РУП- Р. писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие /л../, Фотоалбул /л../, Протокол за разпит на обвиняем /л../, искане и справка за съдимост /л../, протоколи за разпит на свидетели /л../, експертизи /л.. докладна записка от Е. Р. /л./, както и от обясненията на подсъдимия в съдебно заседание.

Събраните доказателства си кореспондират изцяло и взаимно се допълват. В този смисъл съдът не дава вяра единствено на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която твърди, че е бил нападнат от пострадалия и това е довело до изваждането на ножа. Тези твърдения са изолирани от останалия доказателствен материал. От показанията на останалите свидетели е видно, че пострадалият е бил в афект, който е бил предизвикан именно от нанесения му удар с нож от страна на подсъдимия. Поведението на подсъдимия е било възприето в последствие и от свидетеля К.Г., който, в качеството си на полицейски служител се е отзовал на местопроизшествието, като същият потвърждава факта, че подсъдимият, въпреки, че също е бил пострадал, се е държал арогантно.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Т.Г.С. с деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като, на 14.10.2014 г., около 14,00 часа, в центъра на с.И., общ.Р., обл.П., нанесъл удар с нож в областта на гръдния кош, с което причинил на Л.К.Ш., с ЕГН:********** ***, средна телесна повреда- нараняване проникващо в гръдната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота /травматичен десностранен пневмоторакс/.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие- нанасяне на удар с нож в областта на гръдния кош на пострадалия.

Продължение по М О Т И В И

към присъда № 8/15.01.2015 г. по НОХ д. № 478/2014 г. на РРС, /л.2/:

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на нанасянето на средна телесна повреда другиму, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Причини за извършване на деянието- незачитане неприкосновеността на личността.

Смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, спомагане /отчасти/ за разкриване на обективната истина, възрастта на подсъдимия.

Отегчаващи отговорността обстоятелства- няма.

Съдът, след като призна подсъдимият за виновен това деяние по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че с оглед както на специалната, така и на генералната превенция, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най- вече възрастта на подсъдимия, го осъди, на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, на „Пробация”, като, на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, определи следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

На основание чл.189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия Т.Г.С. да заплати по сметка на ОДМВР-П., сумата от 851.86 лв.- направени разноски на досъдебната фаза и по сметка на ВСС чрез Радомирски районен съд, сумата от 30 лв.- направени разноски на фазата на съдебното следствие.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на иззетия като веществено доказателство металния нож с дължина на дръжката 11.5 см. и дължина на острието 8,5 см., тъй като същият принадлежи на подсъдимия и е послужил за извършване на умишленото престъпление

Съдът постанови вещественото доказателство– проба от течност иззета чрез марлен тампон да бъде унищожено.

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

Районен съдия: