Мотиви към присъда по НОХД № 24/2015 г. по описа на Районен съд – Р.

Р.п.Р. е повдигнала обвинение срещу Г.С.Б. за това, че в гр.Радомир, след като е осъден с решение № 108 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1383/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, да издържа свои низходящи - да заплаща ежемесечна издръжка на децата си – И.Г.С., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН ********** и А.Г.С. ЕГН **********, в размер на по 85.00 лв. за всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител К.В.Н.,***, считано от 01.04.2014 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за И.Г.С. ЕГН ********** за месеците юни, юли, август и септември 2014 г./включително/ представляващи 4/четири/ месечни вноски от по 85.00 лева, за А.Г.С., ЕГН ********** за месеците юни, юли, август и септември 2014 г./включително/ представляващи 4/четири/ месечни вноски от по 85.00 лева, за А.Г.С. ЕГН ********** юни, юли, август и септември 2014 г./включително/представляващи 4/четири/ месечни вноски от по 85.00 лева, или общо сумата от 1020.00 лева.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Счита, че изложената в последния фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин от признанието на подсъдимия и останалите, събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация, която да се изразява в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

Назначеният на подсъдимия служебен защитник – адв. Д.П. се е съгласила с направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признание от подзащитния и. В хода на съдебните прения е поискала съдът да определи наказанието на последния при условията на чл. 55 от НК и му наложи пробация.

Подсъдимия Г.Б. на основание чл. 371, т. 2 от НПК доброволно е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 372, ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В хода на съдебните прения подсъдимият е заявил, че желае да заплати дължимите от него издръжки. Моли съда да му наложи наказание в минимално предвидения от закона размер.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия Г.С.Б., подкрепено от показанията на свидетелката К.В.Н., дадени на досъдебното производство, приложените по делото писмени доказателства – справка за съдимост на подсъдимия, решение от 26.03.2014 г. по гр. д. № 1383/2013 г. по описа на РС – Радомир, писмо изх. № 402-19/11.09.2014 г. на Д „СП” – Дупница, удостоверение изх. № 3773/11.09.2014 г. на ОДМВР – Кюстендил, писмо изх. № 10601/04.09.2014 г. на община Дупница, писмо изх. № 10-08-16.169/10.09.2014 г. на Д „БТ” - Дупница, намери за установено следното:

Подсъдимият Г.С.Б., ЕГН ********** е роден на ***г***. Българин е и е български гражданин. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан – реабилитиран е на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Не работи.

От съвместното съжителство между подсъдимия Б. и свидетелката К.Н., продължило през периода 2001 г. – 2013 г., се родили децата Сашо Г.С., роден на *** г., А.Г.С., роден на *** г., А.Г.С., роден на *** г. и И.Г.С., роден на *** г. След раздялата им през месец юни 2013 г. Сашо С. останал да живее при бащата, а другите три деца – при майката. С решение № 108/26.03.2014 г. по описа на РС – Радомир подсъдимият бил осъден да заплаща на своите ненавършили пълнолетие деца – А.С., А.С. и И.С., чрез тяхната майка и законен представител – свидетелката Н., месечна издръжка в размер на по 85 лв. за всяко от децата, считано от месец април 2014 г. След влизане в сила на решението подсъдимият не плащал издръжката, която дължи, затова по молба на свидетелката Н. било образувано изпълнително дело № 269/2014 г. по описа на ДСИ при РС – Радомир.След образуване на изпълнителното дело, подсъдимият през месец октомври 2014 г., внесъл сумата от общо 355 лв., с която погасил задълженията за издръжка за всяко от децата си за месец април и частично за месец май 2014 г. Останали непогасени задълженията за издръжка към трите деца за месеците юни, юли, август и септември 2014 г.

Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелката Н. и прочетените и приети писмени доказателства. По безспорен начин са доказани всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия. Посочените доказателства в своето единство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че подсъдимият Г.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Същият в гр.Радомир, след като е осъден с решение № 108 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1383/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир, да издържа свои низходящи - да заплаща ежемесечна издръжка на децата си – И.Г.С., ЕГН **********, А.Г.С., ЕГН ********** и А.Г.С. ЕГН **********, в размер на по 85.00 лв. за всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител К.В.Н.,***, считано от 01.04.2014 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за И.Г.С. ЕГН ********** за месеците юни, юли, август и септември 2014 г. представляващи четири месечни вноски от по 85.00 лева, за А.Г.С., ЕГН ********** за месеците юни, юли, август и септември 2014 г., представляващи четири месечни вноски от по 85.00 лева, за А.Г.С. ЕГН ********** юни, юли, август и септември 2014 г., представляващи четири месечни вноски от по 85.00 лева, или общо сумата от 1020.00 лева.

Подсъдимият е извършил престъплението чрез бездействие – в продължение на четири месеца/месец юни 2014 г. – месец септември 2014 г./не е заплащал издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца – А.С., А.С. и И.С..

Налице е обективният елемент от състава на престъплението – задължението на подсъдимия да произтича от влязъл в сила съдебен акт – решение № 108 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1383/2013 г. по описа на Районен съд - Радомир.

Пострадалите лица – А.С., А.С. и И.С. са деца на подсъдимия. Съответно е налице един от другите алтерантивно предвидени елементи от състава на престъплението , а именно пострадалите да са от кръга лица, посочени в чл. 183, ал. 1 от НК, в конкретния случай - низходящи на подсъдимия.

Безспорно е периодът на извършване на престъплението – месец юни 2014 г. – месец септември 2014 г. Следователно бездействието на подсъдимият е продължило повече от два месеца.

Налице е субективния елемент на престъплението. Същият се установява от обективно осъществените в действителността факти. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие дъщери и че не изпълнява това свое задължение, като е предвиждал обществената опасност на деянието си.

Предвид изложеното, съдът призна за виновен подсъдимият за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. За индивидуализация на наказателната отговорност прецени, че за така извършеното престъпление, чл. 183, ал. 1 от НК предвижда в условията на алтернативност наказания лишаване от свобода за срок до една година или пробация. С оглед съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина, желанието му да предприеме действия по плащане на дължимите издръжки, което е обективирано чрез заплащането на такива след образуване на наказателното производство, затрудненото му материално положение, отглеждането от него на едно от родените от съвместното съжителство общо четири деца, съдът прецени, че на същия следва да бъде наложено по-лекото от алернативно предвидените две наказания, а именно пробация. Съдът счете, че в настоящия случай макар и многобройни смекчаващите обстоятелства не водят до несъразмерност между наказанието пробация и извършеното престъпление. Затова счете за неоснователно искането на страните за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК и наложи наказанието при условията на чл. 54 от НК. Счете, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му семейно и имуществено положение положение, признанието на вината, заявеното от него желание да заплаща дължимите издръжки, които съдът прецени като смекчаващи обстоятелства, за постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК на подсъдимия следва да бъдат наложени само задължителните пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационнен служител. Предвид обстоятелството, че пострадали от деянието на подсъдимия са три лица, което е отчетено като отегчаващо обстоятелство, съдът определи срока на наказанието да е над минимално предвидения в закона, а именно десет месеца.

По делото не са направени разноски, поради които такива не следва да бъдат възлагани на подсъдимия.

По изложените мотиви, Съдът постанови приложената по делото присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: