Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Радомир, 04.03.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Калин Баталски
при
секретаря М.М., като взе предвид докладваното от съдията гр.дело №1001 по описа
за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от И.Б.В.,***,
чрез адвокат С.И., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество – “БЕСТТЕХНИКА ТМ - РАДОМИР” ПАД, със седалище и адрес на
управление – град Радомир 2400, Индустриална зона, да заплати посочените в
исковата молба суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение,
конкретизирани по периоди и размери в исковата молба.
Ищецът сочи,
че е работил в ответното дружество от 2005г. на длъжността „борвергист” в
корпус 7-131 с код по НКП 72232016 до 16.09.2013г,, от която дата на основание
чл.327,ал.1,т.2-ра от КТ му било прекратено трудовото правоотношение със
Заповед №199/12.09.2013г. Твърди, че е бил добросъвестен работник и коректно е
изпълнявал служебните си задължения. Сочи, че съгласно нормата на чл.128, т.2
от КТ работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение. Твърди, че обичайната дата на която е следвало да му се
изплаща дължимото му се трудово възнаграждение е 25-то число на месеца, следващ
месеца за който същото е дължимо. Сочи, че независимо от това обстоятелство
обаче, работодателят в периода месец януари 2011г. - месец август 2013г. не му е изплатил пълния размер на
полагащото му се трудово възнаграждение и до настоящият момент, поради което за
него е налице правният интерес от предявяване на настоящият иск. Твърди, че
поради факта, че не му е изплатил в пълен размер в установените срокове
дължимото му се в пълен размер трудово възнаграждение, работодателят е изпаднал
в забава, поради което на основание чл.86 от ЗЗД му дължи и лихва за забава, считано
от 25.02.2011г. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор
в едномесечния срок, като е оспорил предявените искове по основание и размер. В
отговора ответникът твърди, че не оспорва
нито обстоятелството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника,
нито че същото е било прекратено, в която връзка и не оспорва представените с
исковата молба доказателства. Заявява, че оспорва по основание и по размер
претендираните трудови възнаграждения за процесния период, както и
претендираните обезщетения за забава върху тях. Твърди, че с исковата молба
вх.№ 6974/ 10.12.2014г. са предявени обективно кумулативно съединени искове за
трудови възнаграждения за период от м.01.2011 до м.07.2013г., като наред с това
се претендират и мораторни лихви за забавено плащане, без да са ангажирани
годни писмени доказателства относно така твърдените обстоятелства. Сочи, че
претендираните с исковата молба трудови възнаграждения са частично разплатени,
поради което обезщетенията за забава върху тях се дължат от различни темпорални
моменти. Заявява, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер.
Моли с оглед изхода на правния спор да бъдат присъдени на доверителя му
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание се е явил процесуалният
представител на ищеца, като е заявил, че поддържа исковата молба и моли да
бъдат уважени предявените искове.
Ответникът е изпратил свой
представител, който е заявил, че следва съдът при произнасянето си да се
съобрази със заключението на вещото лице, включително и с допълнителното
такова.
Като прецени допустимостта на предявените
искове и взе предвид развитите от страните съображения и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
От представените по делото лице
заповед № 199/12.09.2013 г., удостоверение изх.№РО-702-412 „а”/29.10.2013 г.,
копие от трудова книжка и приетите и неоспорени от страните заключения по
основното и допълнителното заключение по извършената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че през процесния период месец януари
От изслушаните по делото заключения на
вещото лице се установява, че размерът на дължимото и неизплатено трудово
възнаграждение за периода от месец януари
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен
съвет, чрез Районен съд гр.Радомир държавна такса в размер на 1200,02 лв. за
образуване на делото, както и 40,00 лв. – разноски по делото за възнаграждение
за вещо лице.
Ищецът по реда на чл. 80 от ГПК е
посочил, че направените от него разноски по делото за адвокатска защита са в
размер на общо 1280,00 лв. За удостоверяване плащането на сумата е представен
договор за правна помощ, в който е отразено, че сумата е изцяло изплатена. Ето
защо, искането за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД,
гр. Р., със седалище и адрес на
управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК ., представлявано от А. П. М.
- изпълнителен директор да заплати на И.Б.В.,*** сумата в размер на 23331,68
(двадесет и три хиляди триста тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки)
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари
ОСЪЖДА „Б. - ТМ – Р.“ ПАД,
гр. Радомир, със седалище и
адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона с ЕИК .., представлявано от
А. П. М. - изпълнителен директор да заплати на И.Б.В.,*** сумата в
размер на 6668,83 (шест хиляди шестотин шестдесет и осем лева и осемдесет и три
стотинки) лева, представляваща изтекла лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за периода 01.03.2011г. до 10.12.2014г.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Радомир, Индустриална
зона, представлявано от изпълнителните директори Е.Т.Е. и А.П.М. да заплати в
полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез Районен съд гр.Радомир
сумата от 1200,02 / хиляда и двеста лева и две стотинки/ лева, представляваща
държавна такса, както и сумата от 40,00 /четиридесет/ лева, представляваща направени
разноски за експертиза, заедно със законната лихва върху държавните вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумите,
както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че
задължението не бъде изплатено доброволно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. с ал. 5 от ГПК „Б. ТМ – Р.” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона,
представлявано от изпълнителните директори Е.Т. Е. и А.П.М. да заплати на И.Б.В.,***
сумата от 1280,00 (хиляда двеста и осемдесет) лева, представляваща направени разноски
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд, считано от обявяването му, т.е. от
04.03.2015 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./